Укрепване на свлачище в “Чардак махала”, с. Сестримо, общ. Белово

Първите данни за свлачищен процес са регистрирани през 2005г. Направени са проучвания и проект за укрепване от „Геозащита” ЕООД през 2006г. Свлачището е засегнало участък от „Чардак махала” с около 10 къщи върху него. Напукани са няколко плочника около къщите, огради и самите къщи.

През 2011г. този свлачищен процес обхваща по-голям участък около 4 дка. Подпорната стена под пътя е напукана с ясно изразени пукнатини на отваряне на отделните секции. Оставените гипсови марки върху пукнатини по оградите се скъсаха само в разстояние на една седмица и по тази причина се наложи спешно укрепване на свлачищния участък.

По данни от проведеното проучване (проведени от „Геозащита” ЕООД-Перник ) на свлачището през 2006г. то засяга ул. «Трета» покрай съществуващата опорната стена в “Чардак махала” и е с дължина 41 м. Констатирано е и свличане  в долната част на склона, в следствие страничната ерозия на реката, което е причината за формирането на пукнатина, достигаща на места дълбочина от 3м, под съществуващата опорна стена.

Поставените гипсови марки буквално се пукаха за няколко дни, което предвещаваше до непредвидима катастрофа за всички 18 бр. къщи, тъй като свлачищното тяло в буквалния смисъл можеше да се изсипе в пропастта на р. „Крива река”.

Към факторите за развитието на този бавен процес, безпорно влияние имат повърхностните води от периодичните валежи и снеговалежи, които се акумулират в глинестите седименти на делувиално-пролувиалните отложения. Това обуславя намаляване на якостните им характеристики.

За развитието на този процес имат влияние и т.н. „техногенните причини”, към които се отнасят авариите на водопровода под асфалта на пътя и късането на локалните водопроводи към къщите. При тези аварии върху хлъзгателната повърхнина са се изливали неопределени количества води, които също са допринесли за цялостното активизиране на свлачищните процеси и по-специално критичното водонасищане на насипните материали, изграждащи уличното платно. Запушените барбакани на опорната стена и липсата на отводнителни съоръжения към нея са допълнителен негативен фактор, влияещ върху устойчивостта на масива.

  • Под свлачището в долината на р. „Крива река” има процес на странична ерозия, който за щастие не е оказал силен ефект, тъй като се развива в основните напукани скали от ивичести мигматити и гранитогнайси и гнайсошисти. Тази странична ерозия е довела до активизиране на плитки свличания по стръмния склон на р. „Крива река”, които за щастие не са достигнали до основата на изградената високо подпорна стена. Положителна роля за прекъсване на развитието на този процес към стенат е изиграла и храстовата растителност.

Формираното свлачище е от “консеквентен” тип, т.е. свлачищната повърхнина е развита на границата между пролувиално-делувиалните отложения и залягащите под тях силно напукани и изветрели шисти и гнайси. В зависимост от характера на развитие на свлачищния процес свлачището е от ”детрузивен” тип (т.е. от “горе на долу”), а свличането на склонови материали под съществуващата опорна стена, в следствие на страничната ерозия на р. «Крива река» е от ”детрузивен” тип (т.е. от “долу на горе”).

Поради тази причина се наложи направата на допълнителни изчисления на устойчивостта и на свлачищния натиск в зоната на опорната стена.

Укрепване на свлачището

Укрепителните съоръжения се реализираха на две нива. На първото ниво, което обхващаше територията на свлачището засегнало непосредствено „Чардак Махала” се реализира анкерна укрепителна система през съществуващата стена.

На второто ниво – ерозионно свлачищния бряг на р. „Крива река” се реализира бронировка от торкрет бетон.

Анкерната система беше изградена на 7 секции. Самите анкери са с единична дължина на анкера L=21.00м, а общият им брой е 78. Те залягат под ъгъл 300 спрямо хоризонта и са разположени на 1.00м от върха на съществуващата опорна стена

Фиг. 3. Анкериране на съществуващата опорна стена

                По време на самото инжектиране на анкерите, със специализираната анкерна машина TAMROCK, бяха установени големи загуби на бетонов разтвор, очевидно, поради наличието на широки незапълнени пукнатини в основните скали. По тази причина циментацията на анкерите се извършваше по продължително време до изтичане на циментово мляко през отворите на сондажите за анкерите.

Непосредствено под съществуващата стена бяха оформени големи кухини след изграждането на стената. Тези кухини можеха да доведът до пропадане на пътното платно и на самата стена. По тази причина беше реализирано бетониране на пукнатините под пътното платно от вертикални сондажи с диаметър Ф76мм.

Сондажите бяха разположени успоредно на опорната стена, на разстояние 1м от нея. Сондажите се изпълнявани до преминаване стъпката на съществуващата опорна стена (около 5м), след което е нагнетяван цименто-пясъчен разтвор.

За предотвратяване на изтичането на цимент-пясъчния разтвор от съществуващата пукнатина в долната част на стената беше изграден кофраж  с руло от стъклена вата (10/1,2м) върху същата пукнатина.

 

    Укрепителните съоръжения на второ ниво представляват бронировка от торкрет-бетон. Тази бронировка е ситуирана в долната част на склона. Тя имаше за цел да ограничи страничната ерозия от реката .

Върху склона се положи високоякостна и антикорозионна мрежа с якост 140кN. Дължината на участъка, който се покри с мрежата е 75м, а ширината е 5м. Мрежата се захвана с анкери, с единична дължина 2м, разположени в два реда, шахматно, през 1м. След като се извърши покриване на склона с мрежа, върху нея се положиха два слоя торкрет-бетон В30 по 4см.

Свържи се с нас

Контакти:

гр. София, кв. Витоша, бл. 10, ет. 1, ап. 1

+359 895 302 358, +359 888 555 812, 02/ 868 53 77

office@bondys.bg